5 mar 2017, 23:30 2021-01-18T09:56:43+02:00

Телеграфно

Poesía

910 9 12

Безследие ...блуждаещи очи...

и тъпа болка - късно разкаяние...
Изстреляни във нас от детството лъчи...
и разстояния на полудялото мълчание
от мисли, във които сме сами...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

nadia.nanito (Надежда Тошкова)

Телеграфно късо и телеграфно спешно послание и повик. Поздравления!

2017-03-07T13:59:08+02:00
Eia (Росица Танчева)

Силата на кратката форма... Поздравления!

2017-03-07T06:40:29+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Долових подобна емоция в "Телеграфично".Гениалните,най-често остават неразбрани самотници,но в самотата си създават уникални произведения.Почувствах го.

2017-03-06T19:27:46+02:00
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

Поетически шедьовър за душевно състояние! Не ми идват думи за коментар! Младене измъчваш ни!

2017-03-06T18:43:40+02:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Самотата е необходимост. Поздрави!

2017-03-06T18:42:54+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0