5 mar 2017, 23:30  

Телеграфно 

  Poesía
769 9 12

Безследие ...блуждаещи очи...

и тъпа болка - късно разкаяние...
Изстреляни във нас от детството лъчи...
и разстояния на полудялото мълчание
от мисли, във които сме сами...

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Телеграфно късо и телеграфно спешно послание и повик. Поздравления!
  • Силата на кратката форма... Поздравления!
  • Долових подобна емоция в "Телеграфично".Гениалните,най-често остават неразбрани самотници,но в самотата си създават уникални произведения.Почувствах го.
  • Поетически шедьовър за душевно състояние! Не ми идват думи за коментар! Младене измъчваш ни!
  • Самотата е необходимост. Поздрави!
  • Човек е социално обусловено животно, а всъщност се носи в една вселена от самота... много силна миниатюра!
  • Любимо! Целият живот е една самота.
  • Чудесна миниатюрка! Радвам се, че прочетох! Оценявам написаното!
    Поздрави, Младене! Хубав ден!
  • Това е по твоята част, Младене, да ме оставиш без думи... !!!
    Чета и не знам какво да кажа, успявам да съпреживея и това ми е достатъчно!
    Пожелавам ти хиляди усмивки!
  • Как успяваш с толкова малко думи да кажеш толкова много? А тези "разстояния на полудялото мълчание" направо ме разтърсиха. Поздрави!
  • Чудесен изказ Сами в мълчанието, сами в щастието.Мълчание и самотажУспех Младен само напред
  • "Смъртта е занимание самотно."Рей Бредбъри Човек остава сам в мигове на просветление и в мигове на тъга.Успех,Мисана!🐎
Propuestas
: ??:??