Надиплила се е нощта, като къделя -
Вселената изпрела за покров.
Аз по традиция умирам във неделя,
изпратена с камбанен богослов.
Възнесох се, вратите ме очакват
и името ми пише го в Тефтера,
във джоба дрънка стихче поомачкано,
с което Господа в окото да замеря.
Изгониха ме. Нищо! Имат право...
Не бях добра със никого и нивга!
Звездите светят - нощни светофари,
а в мене свети пак една усмивка. ...