Feb 15, 2017, 1:47 PM

Теория за прераждането 

  Poetry
1185 0 2

Надиплила се е нощта, като къделя -

Вселената изпрела за покров.

Аз по традиция умирам във неделя,

изпратена с камбанен богослов.

 

Възнесох се, вратите ме очакват

и името ми пише го в Тефтера,

във джоба дрънка стихче поомачкано,

с което Господа в окото да замеря.

 

Изгониха ме. Нищо! Имат право...

Не бях добра със никого и нивга!

Звездите светят - нощни светофари,

а в мене свети пак една усмивка.

 

Разлиства се денят, като череша,

ухае на живот и на любов.

Поетите се раждат във неделя,

и във неделя ги изпращат с благослов...

© Евгения Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Интересно, подредено, красиво стихотворение, пораждащо размисли. Харесах! Поздрави!
  • Много се замислих над този стих, за умирането и раждането в неделя. Може би защото за нежните души този ден е най-тежък!
Random works
: ??:??