15 abr 2019, 1:24

Терминал 2

  Poesía » Otra
1.1K 0 0

Богатство и пари в живота не намерих,

слава и престиж за мене чужди бяха,

но имам аз богатство по-ценно от всичко -

двама сина. Какво ми трябва друго? Нищо.

Събуди се отново душата ми заспала 

от тъжния си унес на старческите дни. 

Тръгва надалеко момчето ми любимо,

така от двама сина - при мене ни един.

Поздрави на батко си да пратиш, 

кажи му как ожидам телефон звън,

да чуя, че добре е, да пита и за нас,

обичта синовна да чувстваш и без глас.

Не мога да се сърдя, нито да коря,

китки пресен здравец за вас ще набера.

Със майчински сълзи поздрав аз ви пращам

и моля се горещо да дойде оня ден, 

в който всички ние, пред святата икона,

с вяра ще шептим "Благодаря".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николинка Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....