15 abr 2019, 1:24

Терминал 2

  Poesía » Otra
1.1K 0 0

Богатство и пари в живота не намерих,

слава и престиж за мене чужди бяха,

но имам аз богатство по-ценно от всичко -

двама сина. Какво ми трябва друго? Нищо.

Събуди се отново душата ми заспала 

от тъжния си унес на старческите дни. 

Тръгва надалеко момчето ми любимо,

така от двама сина - при мене ни един.

Поздрави на батко си да пратиш, 

кажи му как ожидам телефон звън,

да чуя, че добре е, да пита и за нас,

обичта синовна да чувстваш и без глас.

Не мога да се сърдя, нито да коря,

китки пресен здравец за вас ще набера.

Със майчински сълзи поздрав аз ви пращам

и моля се горещо да дойде оня ден, 

в който всички ние, пред святата икона,

с вяра ще шептим "Благодаря".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николинка Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...