15.04.2019 г., 1:24

Терминал 2

1.1K 0 0

Богатство и пари в живота не намерих,

слава и престиж за мене чужди бяха,

но имам аз богатство по-ценно от всичко -

двама сина. Какво ми трябва друго? Нищо.

Събуди се отново душата ми заспала 

от тъжния си унес на старческите дни. 

Тръгва надалеко момчето ми любимо,

така от двама сина - при мене ни един.

Поздрави на батко си да пратиш, 

кажи му как ожидам телефон звън,

да чуя, че добре е, да пита и за нас,

обичта синовна да чувстваш и без глас.

Не мога да се сърдя, нито да коря,

китки пресен здравец за вас ще набера.

Със майчински сълзи поздрав аз ви пращам

и моля се горещо да дойде оня ден, 

в който всички ние, пред святата икона,

с вяра ще шептим "Благодаря".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николинка Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....