Apr 15, 2019, 1:24 AM

Терминал 2

  Poetry » Other
1.1K 0 0

Богатство и пари в живота не намерих,

слава и престиж за мене чужди бяха,

но имам аз богатство по-ценно от всичко -

двама сина. Какво ми трябва друго? Нищо.

Събуди се отново душата ми заспала 

от тъжния си унес на старческите дни. 

Тръгва надалеко момчето ми любимо,

така от двама сина - при мене ни един.

Поздрави на батко си да пратиш, 

кажи му как ожидам телефон звън,

да чуя, че добре е, да пита и за нас,

обичта синовна да чувстваш и без глас.

Не мога да се сърдя, нито да коря,

китки пресен здравец за вас ще набера.

Със майчински сълзи поздрав аз ви пращам

и моля се горещо да дойде оня ден, 

в който всички ние, пред святата икона,

с вяра ще шептим "Благодаря".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николинка Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...