Да бе порой
в старо русло ще се спусне
да беше гръм
в усои тъмни ще отекне
да беше град
дъб столетник ще ме скрие
да беше болест
знахарка стара ще познае.
А бе Любов
въртоп от чувства,
как да съм отгоре
светкавици проблясват
удрят във сърцето
от ледени парчета
мислите хладнеят
дали е болест
и богове немеят.
Август, 2017
Варна, Гавраил
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados
Гавраил, наистина съм възхитена! Поздравявам те!
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
