4 ago 2017, 22:37

Терзание

647 2 14

Да бе порой

в старо русло ще се спусне

да беше гръм

в усои тъмни ще отекне

да беше град

дъб столетник ще ме скрие

да беше болест

знахарка стара ще познае.

А бе Любов

въртоп от чувства,

как да съм отгоре

светкавици проблясват

удрят във сърцето

от ледени парчета

мислите хладнеят

дали е болест

и богове немеят.

 

Август, 2017

Варна,  Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Руми,винаги в оценките намираш най-доброто за което много съм ти благодарен.Липсата ти на страницата ми се чувстваше!
  • И какво да кажа сега... то не бе образност, думи и сравнения, не бе чудо! Гавраил, наистина съм възхитена! Поздравявам те!
  • Иржи,благодаря за своеобразният коментар в стихотворна форма.Много го харесах.Желая ти вдъхновение!
    Василка,от любов не се умира но терзанията остават.Желая ти хубава вечер!
  • Не се терзай, от любов не се умира! Поздрави!
  • Това противопоставяне,Гавраил/да беше.../само усилва цената на любовта,която
    с такава образност описваш,
    че чак за лек и богове немеят...
    То значи ..не е болест,а изпитваш
    природен дар за всички,що живеят!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...