Да бе порой
в старо русло ще се спусне
да беше гръм
в усои тъмни ще отекне
да беше град
дъб столетник ще ме скрие
да беше болест
знахарка стара ще познае.
А бе Любов
въртоп от чувства,
как да съм отгоре
светкавици проблясват
удрят във сърцето
от ледени парчета
мислите хладнеят
дали е болест
и богове немеят.
Август, 2017
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Гавраил, наистина съм възхитена! Поздравявам те!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
