Ще заспя и няма да сънувам, 

всеки сън като огън ме изгаря.

Затворя ли очи нататък се понасям, 

натам със теб всред зелената гора.

Ще заспя и няма да сънувам, 

че от всеки сън все повече боли.

Все повече във мрак и тъмнина пропадам, 

погледът и усмивката ти забиват се във мен като игли.

Ще заспя и няма да сънувам, 

няма да усещам допира от нежната ти плът.

На криле от щастие измамно няма да летя, 

изгубен съм и не ще намеря своя път .

Ще заспя и няма да сънувам

как през нашите разходки държиш ме за ръка.

През улиците тихи стъпките отекват, 

а устните нашепват най-нежните слова .

Ще заспя и няма да сънувам

празна стая, стени от лед, мъртва тишина.

Врата, която се затваря, сломен, останал сам, 

последно сбогом, раздяла, празна самота .

Ще заспя и няма да сънувам, 

да съжалявам и в тъга време да пилея, 

глава и поглед все по-ниско да привеждам,

сянка сред тълпата, все повече и повече да крея .

Ще заспя и вече няма да сънувам, 

над бездната политам в хладната тъма.

Ще заспя и няма да сънувам, 

а на сутрината да се събудя няма ...