Терзания
Ще заспя и няма да сънувам,
всеки сън като огън ме изгаря.
Затворя ли очи нататък се понасям,
натам със теб всред зелената гора.
Ще заспя и няма да сънувам,
че от всеки сън все повече боли.
Все повече във мрак и тъмнина пропадам,
погледът и усмивката ти забиват се във мен като игли.
Ще заспя и няма да сънувам,
няма да усещам допира от нежната ти плът.
На криле от щастие измамно няма да летя,
изгубен съм и не ще намеря своя път .
Ще заспя и няма да сънувам
как през нашите разходки държиш ме за ръка.
През улиците тихи стъпките отекват,
а устните нашепват най-нежните слова .
Ще заспя и няма да сънувам
празна стая, стени от лед, мъртва тишина.
Врата, която се затваря, сломен, останал сам,
последно сбогом, раздяла, празна самота .
Ще заспя и няма да сънувам,
да съжалявам и в тъга време да пилея,
глава и поглед все по-ниско да привеждам,
сянка сред тълпата, все повече и повече да крея .
Ще заспя и вече няма да сънувам,
над бездната политам в хладната тъма.
Ще заспя и няма да сънувам,
а на сутрината да се събудя няма ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветан Цеков Всички права запазени
