22 abr 2021, 18:39

Терзания на брега 

  Poesía » De amor
514 4 10

 

По морските ми стъпки не ходи

и в обувките ми никога не влизай.

Събирам вместо спомени – мечти,

и вместо с тебе разговарям с рибите.

Товаря слънцето с онази тишина,

която между нас застана ребром.

Вървя до залеза и след това

до раждането на надеждата.

Ушивам изгреви с въздишки от вини.

Ще те очаквам, прероден и светъл.

Ще нарисувам и смълчани красоти,

изпълнени единствено с морето.

Накрая на света, все пак с небе,

ще ме намериш да отмервам времето,

да го деля на дни, изпълнени със теб,

да го събирам с късчета от себе си.

Ако ме видиш да мълча, поспри,

избирай по сърцето си посоката.

Тук има всичко – важното е ти

какво очакваш и какво ми носиш.

…но по-добре да няма стръмен бряг,

където заливите се обичат чак до синьо,

ако не можеш да надскочиш своя страх…

Ако не можеш, по-добре не идвай.

© Мария Ганчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??