Терзания на брега
По морските ми стъпки не ходи
и в обувките ми никога не влизай.
Събирам вместо спомени – мечти,
и вместо с тебе разговарям с рибите.
Товаря слънцето с онази тишина,
която между нас застана ребром.
Вървя до залеза и след това
до раждането на надеждата.
Ушивам изгреви с въздишки от вини.
Ще те очаквам, прероден и светъл.
Ще нарисувам и смълчани красоти,
изпълнени единствено с морето.
Накрая на света, все пак с небе,
ще ме намериш да отмервам времето,
да го деля на дни, изпълнени със теб,
да го събирам с късчета от себе си.
Ако ме видиш да мълча, поспри,
избирай по сърцето си посоката.
Тук има всичко – важното е ти
какво очакваш и какво ми носиш.
…но по-добре да няма стръмен бряг,
където заливите се обичат чак до синьо,
ако не можеш да надскочиш своя страх…
Ако не можеш, по-добре не идвай.
© Мария Ганчева All rights reserved.
