Такава люта и студена зима,
и двамата треперим, зинзибикаме...
Тя тест е любовта дали я има,
но любовта ни жива е, велика е...
Не съм си мислил, че едно момиче
тъй силно, лудо в мене ще се влюби...
И тъй ще ме желае и обича,
ще ме обземе и ще ме полуди...
Не съм си мислил аз, че съм способен
такава искрена любов да давам...
Благодаря аз на късмета и на Бога
за любовта, която получавам...
Благодаря ти, слънчево момиче,
за любовта ти нежна и гореща...
Аз също много нежно те обичам
още от първата ни кратка среща...
Без тебе аз не мога, мила моя,
във тебе аз кълна се и се вричам...
И аз ти обещавам, мила моя,
че чак до края тебе ще обичам...
КА
© Калин Алекс Todos los derechos reservados