11 dic 2009, 23:19

Тетрадката

1.1K 1 1

Спомените скъпи пазеше тя

в тетрадката с пожълтелите листа,

която с нея бе и в радост и тъга

и помагаше ù да се справя със света.

 

След време на любимия я подари,

даде му я заедно със своите мечти.
„Прочети ми я и пак заедно ще сме,

макар че винаги ще се обичаме.”

 

Мина време, а годините вървяха

и влюбените заедно старяха.

Но тя се разболя и вече не позна

нито своето лице, нито това на любовта.

 

Тогава той си спомни за пожълтелите листа

и прочете и тетрадката една.

Тя го слушаше в захлас

и любовта позна тогаз.

 

Ето ги сега, хванати за ръка,

заедно да са в радост и тъга.

Независимо от любовта,

тя продължава и след смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дамяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...