Спомените скъпи пазеше тя
в тетрадката с пожълтелите листа,
която с нея бе и в радост и тъга
и помагаше ù да се справя със света.
След време на любимия я подари,
даде му я заедно със своите мечти.
„Прочети ми я и пак заедно ще сме,
макар че винаги ще се обичаме.”
Мина време, а годините вървяха
и влюбените заедно старяха.
Но тя се разболя и вече не позна
нито своето лице, нито това на любовта. ...