Спомените скъпи пазеше тя

в тетрадката с пожълтелите листа,

която с нея бе и в радост и тъга

и помагаше ù да се справя със света.

След време на любимия я подари,

даде му я заедно със своите мечти.
„Прочети ми я и пак заедно ще сме,

макар че винаги ще се обичаме.”

Мина време, а годините вървяха

и влюбените заедно старяха.

Но тя се разболя и вече не позна

нито своето лице, нито това на любовта.

Тогава той си спомни за пожълтелите листа

и прочете и тетрадката една.

Тя го слушаше в захлас

и любовта позна тогаз.

Ето ги сега, хванати за ръка,

заедно да са в радост и тъга.

Независимо от любовта,

тя продължава и след смъртта.