Спомените скъпи пазеше тя
в тетрадката с пожълтелите листа,
която с нея бе и в радост и тъга
и помагаше ù да се справя със света.
След време на любимия я подари,
даде му я заедно със своите мечти.
„Прочети ми я и пак заедно ще сме,
макар че винаги ще се обичаме.”
Мина време, а годините вървяха
и влюбените заедно старяха.
Но тя се разболя и вече не позна
нито своето лице, нито това на любовта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up