6 feb 2005, 2:31

Ти 

  Poesía
1212 0 1

Във живота ми изникна
като сянка от нощта
и в спокойствието тихо
ти повика Любовта.


Тя дойде при мен отново
като нещо тъй мечтано,
като сладката отрова,
капеща по тежка рана.


Що да сторя, що да правя?
Знам, че само те обичам.
Още в онзи миг омаян...
Всеки път, когато вдишвам.


Ти по силна ставаш в мен,
по-красива, по-желана.
Липсваш ми със всеки ден..
Ти си моята любов Голяма!

© Марто Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??