8 feb 2011, 23:36

Ти 

  Poesía » Otra
812 0 0

Ти, снимка празна на отминал спомен,

мрачен повей на вятъра, отвял годините.

Дума неизречена, стихнала във гърлото,

нежност несподелена, страст изпепелена.

Тъжна сянка на изгаснал огън.

Ти, минало незапомнено, без бъдеще.

Зъл образ в нищото, тиха студена сълза,

вълна, разбиваща се в океана.

Ти, краят на всичко, без начало,

празно огледало, стон на мъка.

Напразно те чакам аз, зная,

мен няма да си спомниш.

Напразно се надявам да те намеря отново.

Като те намеря, ще ме унищожиш,

бавно и без пощада, за да страдам.

Ти, причина за всеки мой дъх,

затаен и леден, забравил начина да обича.

Изпeпеляващ огън, унищожаващ всичко.

Ледена болка, пронизваща отвътре.

Ти, безсънна нощ на самота във мрака.

Стихия, способна да дарява и отнема.

Буря вътре в мен.

Неукротимо бедствие, началото на края.

Ти... 

© Христо Петров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??