8 feb 2011, 23:36

Ти

  Poesía » Otra
1.1K 0 0

Ти, снимка празна на отминал спомен,

мрачен повей на вятъра, отвял годините.

Дума неизречена, стихнала във гърлото,

нежност несподелена, страст изпепелена.

Тъжна сянка на изгаснал огън.

Ти, минало незапомнено, без бъдеще.

Зъл образ в нищото, тиха студена сълза,

вълна, разбиваща се в океана.

Ти, краят на всичко, без начало,

празно огледало, стон на мъка.

Напразно те чакам аз, зная,

мен няма да си спомниш.

Напразно се надявам да те намеря отново.

Като те намеря, ще ме унищожиш,

бавно и без пощада, за да страдам.

Ти, причина за всеки мой дъх,

затаен и леден, забравил начина да обича.

Изпeпеляващ огън, унищожаващ всичко.

Ледена болка, пронизваща отвътре.

Ти, безсънна нощ на самота във мрака.

Стихия, способна да дарява и отнема.

Буря вътре в мен.

Неукротимо бедствие, началото на края.

Ти... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...