Feb 8, 2011, 11:36 PM

Ти

  Poetry » Other
1.1K 0 0

Ти, снимка празна на отминал спомен,

мрачен повей на вятъра, отвял годините.

Дума неизречена, стихнала във гърлото,

нежност несподелена, страст изпепелена.

Тъжна сянка на изгаснал огън.

Ти, минало незапомнено, без бъдеще.

Зъл образ в нищото, тиха студена сълза,

вълна, разбиваща се в океана.

Ти, краят на всичко, без начало,

празно огледало, стон на мъка.

Напразно те чакам аз, зная,

мен няма да си спомниш.

Напразно се надявам да те намеря отново.

Като те намеря, ще ме унищожиш,

бавно и без пощада, за да страдам.

Ти, причина за всеки мой дъх,

затаен и леден, забравил начина да обича.

Изпeпеляващ огън, унищожаващ всичко.

Ледена болка, пронизваща отвътре.

Ти, безсънна нощ на самота във мрака.

Стихия, способна да дарява и отнема.

Буря вътре в мен.

Неукротимо бедствие, началото на края.

Ти... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...