Вечер си лягам с мисълта за теб,
с желание да те сънувам,
с молитва утре да те срещна
сред хората в сивия град,
за да усетя аромата ти,
да чуя гласа ти,
да видя как усмивката
огрява угриженото ти лице,
да се докосна до
струна от душата ти,
да зарадвам поне
един човек
и този човек да си ТИ.
На сутрин прохладна
будя се с надежда
очите ти да видя,
огнените ти устни да усетя,
топлината на тялото ти
да ме залее цяла.
Денят минава ми
в поглед устремен във нищото,
с мисъл и мечти за теб
и все за теб.
Вечерта уморена се прибирам,
очаквайки да ме срещнеш у дома,
да ме прегърнеш
и с поглед мил и ласки нежни
да ме нагостиш.
Но уви,
мечтата среща тъмнина,
която пречупва
всяка надежда за искрица светлина.
Желанието в стаята
студена се стопява
и молитвата
се изгубва думите забравила.
Но аз оставам и с упорство всички тях
събуждам отново
и връщам те във мислите.
И утре пак ще те потърся,
и ще очаквам да те видя
дори за миг. Когато
ти и аз поглед слеем,
поглед изпълнен с любов,
поглед казващ "Обичам Те"