ТИ
като истинска, чиста любов,
като порив, бликнал отвътре,
за мен си ти мой благослов.
И осъзнала безкрайната липса,
оставила всяка сълза,
към тебе длани протягам,
без думи аз шепна "ела".
А ти си безкрайно далечен,
завръщаш се само за миг,
в душата прашинка надежда
оставяш без стон и без вик.
Събирайки спомени стари,
стъклени кули строя
и сякаш студения блясък
се мъча да разтопя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ледено-Студена Истина Todos los derechos reservados
