12 sept 2007, 12:25

ТИ

  Poesía
1.2K 0 4
Като малко незнайно вълшебство,
като истинска, чиста любов,
като порив, бликнал отвътре,
за мен си ти мой благослов.

И осъзнала безкрайната липса,
оставила всяка сълза,
към тебе длани протягам,
без думи аз шепна "ела".

А ти си безкрайно далечен,
завръщаш се само за миг,
в душата прашинка надежда
оставяш без стон и без вик.

Събирайки спомени стари,
стъклени кули строя
и сякаш студения блясък
се мъча да разтопя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ледено-Студена Истина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...