ТИ
като истинска, чиста любов,
като порив, бликнал отвътре,
за мен си ти мой благослов.
И осъзнала безкрайната липса,
оставила всяка сълза,
към тебе длани протягам,
без думи аз шепна "ела".
А ти си безкрайно далечен,
завръщаш се само за миг,
в душата прашинка надежда
оставяш без стон и без вик.
Събирайки спомени стари,
стъклени кули строя
и сякаш студения блясък
се мъча да разтопя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ледено-Студена Истина Все права защищены
