salzi4ka85 (Ледено-Студена Истина)
8 16
12 сент. 2007 г., 12:25

ТИ 

  Поэзия
941 0 4
Като малко незнайно вълшебство,
като истинска, чиста любов,
като порив, бликнал отвътре,
за мен си ти мой благослов.

И осъзнала безкрайната липса,
оставила всяка сълза,
към тебе длани протягам,
без думи аз шепна "ела".

А ти си безкрайно далечен,
завръщаш се само за миг,
в душата прашинка надежда
оставяш без стон и без вик.

Събирайки спомени стари,
стъклени кули строя
и сякаш студения блясък
се мъча да разтопя.

© Ледено-Студена Истина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??