salzi4ka85 (Ледено-Студена Истина)
8 16
Sep 12, 2007, 12:25 PM

ТИ 

  Poetry
847 0 4
Като малко незнайно вълшебство,
като истинска, чиста любов,
като порив, бликнал отвътре,
за мен си ти мой благослов.

И осъзнала безкрайната липса,
оставила всяка сълза,
към тебе длани протягам,
без думи аз шепна "ела".

А ти си безкрайно далечен,
завръщаш се само за миг,
в душата прашинка надежда
оставяш без стон и без вик.

Събирайки спомени стари,
стъклени кули строя
и сякаш студения блясък
се мъча да разтопя.

© Ледено-Студена Истина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??