Ти,

нежен си като зората,

напъпила в пролетния ден.

Ти,

весел си като детето,

с усмивка озаряваш всеки ден.

Величествен си като борът

до бащината стряха засаден.

Ти идваш в сънищата ми безкрайни

и носиш все послания омайни,

загадъчни  легенди и сказания,

но никога не даваш обещания.

Ти блян ли си,

или те има.

И твойта сянка виждам аз

зад всеки ъгъл по паважа.

И в непознатите по улици безлични

аз взор отправям,

но не долавям

духът ти търсещ и копнеещ,

пулсиращ в пъплещия мрак..

Ти тук ли си,

или си само спомен..