Mar 28, 2005, 4:39 PM

Ти

  Poetry
1.4K 0 0

Ти,

нежен си като зората,

напъпила в пролетния ден.

Ти,

весел си като детето,

с усмивка озаряваш всеки ден.

Величествен си като борът

до бащината стряха засаден.

Ти идваш в сънищата ми безкрайни

и носиш все послания омайни,

загадъчни  легенди и сказания,

но никога не даваш обещания.

Ти блян ли си,

или те има.

И твойта сянка виждам аз

зад всеки ъгъл по паважа.

И в непознатите по улици безлични

аз взор отправям,

но не долавям

духът ти търсещ и копнеещ,

пулсиращ в пъплещия мрак..

Ти тук ли си,

или си само спомен..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Захариева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...