Да бе, небе, аз птица щях да стана,
все нависоко да летя.
Да бе, луна, звездица аз засмяна,
до тебе щях да заблестя.
Да бе, усмивка, щях да се засмея,
да бе, вода, аз жажда щях да утоля,
да бе, скала - аз камъче от нея,
но все по тебе щях да се топя.
А ти си пламък, който ме изгаря,
ти извор си, а вечно жадна аз,
ти болка си, която се повтаря,
ти мракът си в късен час. ...