Ти

Да бе, небе, аз птица щях да стана,

все нависоко да летя.

Да бе, луна, звездица аз засмяна,

до тебе щях да заблестя.

Да бе, усмивка, щях да се засмея,

да бе, вода, аз жажда щях да утоля,

да бе, скала - аз камъче от нея,

но все по тебе щях да се топя.

А ти си пламък, който ме изгаря,

ти извор си, а вечно жадна аз,

ти болка си, която се повтаря,

ти мракът си в късен час.

Ти песен си, от мене не изпята,

ти спомен си и болка, и тъга…

ти близо и далече си като зората,

и тръпна аз без твойта топлина.

Ти всичко си, което ми остана…

а нищо нямам аз сега.

Освен една дълбока рана

и спомена за теб в нощта…

Please sign in with your account so you can comment and vote.

СашоМ (Сашо Маринов)

2009-02-20T15:34:37+02:00

Хареса ми!Красиво и тъжно.
Поздрави!
Баткото (Николай Христов)

2009-02-20T14:55:41+02:00

Ей, не си признавай съвсем всичко!
wind2008 (Владимир)

2009-02-20T11:44:03+02:00

Силен и красив стих! На твое място вместо "Да бе" бих писал "Да, да". А иначе си пламък! Поздрави!
Lilims (Лиляна Стойчева)

2009-02-20T11:30:59+02:00

Красиво и...тъжно...
witheflag (Пи Мор)

2009-02-20T11:21:07+02:00

Ти извор си,а вечно жадна аз....Пишеш невероятно.