Колко е хубаво да знам,
че тук си и този ден.
Вечерта с тръпка немирна
чакам да те видя до мен.
Любов теб те наричам.
Чувствам аз твоето сърце.
Усещам духа ти пленяващ
и жажда за много любов.
Така дните се нижат.
Годините вече тежат.
Но щом тръпката я има,
животът е хубав, нали?
05.03.2012 г.
© Елена Todos los derechos reservados