Колко е хубаво да знам,
че тук си и този ден.
Вечерта с тръпка немирна
чакам да те видя до мен.
Любов теб те наричам.
Чувствам аз твоето сърце.
Усещам духа ти пленяващ
и жажда за много любов.
Така дните се нижат.
Годините вече тежат.
Но щом тръпката я има,
животът е хубав, нали?
05.03.2012 г.
© Елена All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
