1 abr 2007, 17:17

ТИ

  Poesía
868 0 20



ТИ

 

 

Вулкан бъди, изригнал земетръсно!…

Бъди разголената същност на света!…

За обич няма рано или късно,

щом истинска пристига любовта!…

Когато дойдат дългите ни нощи

във царството подземно на смъртта

и корени преплитат наште кости

със хладната прегръдка на пръстта,

ще бъде късно… Моля те, ела –

сега, когато моят дъх е топъл!

Сега, когато мисли и дела

надхвърлят по всесилие потопи!…

Със теб сме взривна смес край огън силен!

Със теб сме капка жажда в сухо гърло!

На дъх един да се изпием, мила,

и чак тогава в прах да се превърнем!…



Ванилин Гавраилов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...