ТИ
Вулкан бъди, изригнал земетръсно!…
Бъди разголената същност на света!…
За обич няма рано или късно,
щом истинска пристига любовта!…
Когато дойдат дългите ни нощи
във царството подземно на смъртта
и корени преплитат наште кости
със хладната прегръдка на пръстта,
ще бъде късно… Моля те, ела –
сега, когато моят дъх е топъл!
Сега, когато мисли и дела
надхвърлят по всесилие потопи!…
Със теб сме взривна смес край огън силен!
Със теб сме капка жажда в сухо гърло!
На дъх един да се изпием, мила,
и чак тогава в прах да се превърнем!…
Ванилин Гавраилов
© Ванилин Гавраилов All rights reserved.