13 oct 2007, 21:49

Ти

  Poesía
1K 0 11
                                  

                                 на мама


Ти златно слънце ли изписа
с усмивката си в онзи ден?
И с любовта си ме ориса -
да бди завинаги над мен!

Звездите ли нощес помоли
да пазят винаги съня ми?
Ти с бурите ли си говори,
че днес пропускат те дома ми?

Ти вятъра ли си целунала,
че ме целува всеки ден?
С морето ли си ти лудувала,
че то лудува днес със мен?

   Събрала земните стихии
и укротила ги с добра ръка,
Ти ясен път напред откри ми,
по който аз спокойно да вървя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...