13.10.2007 г., 21:49

Ти

1K 0 11
                                  

                                 на мама


Ти златно слънце ли изписа
с усмивката си в онзи ден?
И с любовта си ме ориса -
да бди завинаги над мен!

Звездите ли нощес помоли
да пазят винаги съня ми?
Ти с бурите ли си говори,
че днес пропускат те дома ми?

Ти вятъра ли си целунала,
че ме целува всеки ден?
С морето ли си ти лудувала,
че то лудува днес със мен?

   Събрала земните стихии
и укротила ги с добра ръка,
Ти ясен път напред откри ми,
по който аз спокойно да вървя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...