13.10.2007 г., 21:49

Ти

1K 0 11
                                  

                                 на мама


Ти златно слънце ли изписа
с усмивката си в онзи ден?
И с любовта си ме ориса -
да бди завинаги над мен!

Звездите ли нощес помоли
да пазят винаги съня ми?
Ти с бурите ли си говори,
че днес пропускат те дома ми?

Ти вятъра ли си целунала,
че ме целува всеки ден?
С морето ли си ти лудувала,
че то лудува днес със мен?

   Събрала земните стихии
и укротила ги с добра ръка,
Ти ясен път напред откри ми,
по който аз спокойно да вървя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...