Oct 13, 2007, 9:49 PM

Ти

  Poetry
1K 0 11
                                  

                                 на мама


Ти златно слънце ли изписа
с усмивката си в онзи ден?
И с любовта си ме ориса -
да бди завинаги над мен!

Звездите ли нощес помоли
да пазят винаги съня ми?
Ти с бурите ли си говори,
че днес пропускат те дома ми?

Ти вятъра ли си целунала,
че ме целува всеки ден?
С морето ли си ти лудувала,
че то лудува днес със мен?

   Събрала земните стихии
и укротила ги с добра ръка,
Ти ясен път напред откри ми,
по който аз спокойно да вървя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....