30 oct 2009, 23:08

Ти бдиш над мен 

  Poesía » De amor
710 0 1

Ти можеш да ме слушаш с часове -
едничка дума, жест, усмивка моя
за тебе стават речни брегове,
в които блъска, пени се покоят
и мой, и твой...

С теб нежността деля и радостта,
дори и груба случва се да бъда.
Ти винаги разбираш - та света
не с укор, с обич трябва да се съди,
дори ако боли.

Но в оня миг, когато издребнях,
света отрекох, своя дом затворих -
ти тръгна. В тъмнината не разбрах
къде се спря. Затворена се молих
да дойдеш пак...

Тогава проумях - като грешах,
треперех, страдах, молих се, обичах,
разбираше ти всичко - жива бях.
Сега, навлякла броня, се обричах
на бавна смърт.

Ти тръгна и разбуди покрай мен
заспали радости, мечти и грижи.
Ти пак успя - избави ме от плен,
разбуди ме и ритъм нов раздвижи.
Ти бдиш над мен...

О, бди, бъди над мен!

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??