30 oct 2009, 23:08

Ти бдиш над мен

1K 0 1

Ти можеш да ме слушаш с часове -
едничка дума, жест, усмивка моя
за тебе стават речни брегове,
в които блъска, пени се покоят
и мой, и твой...

С теб нежността деля и радостта,
дори и груба случва се да бъда.
Ти винаги разбираш - та света
не с укор, с обич трябва да се съди,
дори ако боли.

Но в оня миг, когато издребнях,
света отрекох, своя дом затворих -
ти тръгна. В тъмнината не разбрах
къде се спря. Затворена се молих
да дойдеш пак...

Тогава проумях - като грешах,
треперех, страдах, молих се, обичах,
разбираше ти всичко - жива бях.
Сега, навлякла броня, се обричах
на бавна смърт.

Ти тръгна и разбуди покрай мен
заспали радости, мечти и грижи.
Ти пак успя - избави ме от плен,
разбуди ме и ритъм нов раздвижи.
Ти бдиш над мен...

О, бди, бъди над мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...