Ти бе всичко, което мечтах...
Няма как да се върнем назад...
И не трябва... До болка е сложно...
Бе свидетел среднощният град
на поредна любов невъзможна.
И луната тъгува за нас -
през прозореца плахо наднича...
Теб те няма. Но късният час
с твоя глас ми прошепва: "Обичам те."
А по кожата още горят
тези топли, отчаяни устни...
Вън е тихо и хората спят...
Идват спомени... Как да ги пусна?! -
Всяка мисъл за тебе е грях!
(Но ми бе като въздуха нужен!)
Ти си всичко, което мечтах!
(И за жалост- което заслужих...)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариела Челебиева Todos los derechos reservados
