Sep 25, 2010, 12:51 AM

Ти бе всичко, което мечтах... 

  Poetry » Love
3122 1 13

Няма как да се върнем назад...

И не трябва... До болка е сложно...

Бе свидетел среднощният град

на поредна любов невъзможна.

 

И луната тъгува за нас -

през прозореца плахо наднича...

Теб те няма. Но късният час

с твоя глас ми прошепва: "Обичам те."

 

А по кожата още горят

тези топли, отчаяни устни...

Вън е тихо и хората спят...

Идват спомени... Как да ги пусна?! -

 

Всяка мисъл за тебе е грях!

(Но ми бе като въздуха нужен!)

Ти си всичко, което мечтах!

(И за жалост- което заслужих...)

© Мариела Челебиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??