Ти беше...

Ти беше...

Ти беше всичко за мен,

за тебе аз живеех и сега

за тебе дишам.

Винаги ще те обичам,

винаги ще плача за нашата раздяла.

Ще проклинам хората,

разделили нашите сърца.

Да знаеш само колко те обичам,

колко мъка има в моето сърце.

Как гори душата ми от

болката, от любовта стаена!?

Липсваш ми!

Липсва нежната ти ласка,

стопляща моята раздвоена душа.

Но теб те няма, тръгнал си отдавна.

А аз, кажи ми, защо те чакам още?

Чакам да дойдеш и да ме целунеш,

но това е само блян, една несбъдната мечта.

Защо трябва да сме разделени, защо?

Кажи?!

Мълчиш! Гласът ти секнал е.

И по-добре, защото проговориш ли,

аз застивам, замирам, изгубвам се...!