Ти беше...
Ти беше всичко за мен,
за тебе аз живеех и сега
за тебе дишам.
Винаги ще те обичам,
винаги ще плача за нашата раздяла.
Ще проклинам хората,
разделили нашите сърца.
Да знаеш само колко те обичам,
колко мъка има в моето сърце.
Как гори душата ми от
болката, от любовта стаена!?
Липсваш ми!
Липсва нежната ти ласка,
стопляща моята раздвоена душа.
Но теб те няма, тръгнал си отдавна.
А аз, кажи ми, защо те чакам още?
Чакам да дойдеш и да ме целунеш,
но това е само блян, една несбъдната мечта.
Защо трябва да сме разделени, защо?
Кажи?!
Мълчиш! Гласът ти секнал е.
И по-добре, защото проговориш ли,
аз застивам, замирам, изгубвам се...!
© Мирослава Иванова Всички права запазени