29.05.2008 г., 15:40

Ти беше...

963 0 0

Ти беше...

Ти беше всичко за мен,

за тебе аз живеех и сега

за тебе дишам.

Винаги ще те обичам,

винаги ще плача за нашата раздяла.

Ще проклинам хората,

разделили нашите сърца.

Да знаеш само колко те обичам,

колко мъка има в моето сърце.

Как гори душата ми от

болката, от любовта стаена!?

Липсваш ми!

Липсва нежната ти ласка,

стопляща моята раздвоена душа.

Но теб те няма, тръгнал си отдавна.

А аз, кажи ми, защо те чакам още?

Чакам да дойдеш и да ме целунеш,

но това е само блян, една несбъдната мечта.

Защо трябва да сме разделени, защо?

Кажи?!

Мълчиш! Гласът ти секнал е.

И по-добре, защото проговориш ли,

аз застивам, замирам, изгубвам се...!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослава Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...