29 мая 2008 г., 15:40

Ти беше...

970 0 0

Ти беше...

Ти беше всичко за мен,

за тебе аз живеех и сега

за тебе дишам.

Винаги ще те обичам,

винаги ще плача за нашата раздяла.

Ще проклинам хората,

разделили нашите сърца.

Да знаеш само колко те обичам,

колко мъка има в моето сърце.

Как гори душата ми от

болката, от любовта стаена!?

Липсваш ми!

Липсва нежната ти ласка,

стопляща моята раздвоена душа.

Но теб те няма, тръгнал си отдавна.

А аз, кажи ми, защо те чакам още?

Чакам да дойдеш и да ме целунеш,

но това е само блян, една несбъдната мечта.

Защо трябва да сме разделени, защо?

Кажи?!

Мълчиш! Гласът ти секнал е.

И по-добре, защото проговориш ли,

аз застивам, замирам, изгубвам се...!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослава Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...