29 мая 2008 г., 15:40

Ти беше...

968 0 0

Ти беше...

Ти беше всичко за мен,

за тебе аз живеех и сега

за тебе дишам.

Винаги ще те обичам,

винаги ще плача за нашата раздяла.

Ще проклинам хората,

разделили нашите сърца.

Да знаеш само колко те обичам,

колко мъка има в моето сърце.

Как гори душата ми от

болката, от любовта стаена!?

Липсваш ми!

Липсва нежната ти ласка,

стопляща моята раздвоена душа.

Но теб те няма, тръгнал си отдавна.

А аз, кажи ми, защо те чакам още?

Чакам да дойдеш и да ме целунеш,

но това е само блян, една несбъдната мечта.

Защо трябва да сме разделени, защо?

Кажи?!

Мълчиш! Гласът ти секнал е.

И по-добре, защото проговориш ли,

аз застивам, замирам, изгубвам се...!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослава Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...