Ти беше... а сега...

Poesía » De amor

816 0 2

Разтапях се в прегръдките ти всеки път,

в ръцете ти умирах и се раждах по-щастлива.

Погледът ти караше ме да треперя като лист.

Дъхът ти беше въздухът единствено, с който можех да живея.

Ти беше лек за всички мои болки,

единствена необходимост,

причината да се усмихна сутринта.

Ти беше този сън омаен -

моята сладка отрова...

А сега си просто стар познат

или участник в мимолетен спомен,

избелял портрет, закътан в някой ъгъл на сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Van4ita (Ваня Павлова)

Това е просто един спомен, декларация, че животът е продължил дори и без това, някога толкова скъпо "Ти"

2010-07-06T11:31:05+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Тогава не обръщай сърцето си на галерия! Хубав стих.

2010-07-06T10:36:35+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0