Ти беше... а сега...

6 июл. 2010 г., 08:45

Поэзия » Любовная

578 0 2

Разтапях се в прегръдките ти всеки път,

в ръцете ти умирах и се раждах по-щастлива.

Погледът ти караше ме да треперя като лист.

Дъхът ти беше въздухът единствено, с който можех да живея.

Ти беше лек за всички мои болки,

единствена необходимост,

причината да се усмихна сутринта.

Ти беше този сън омаен -

моята сладка отрова...

А сега си просто стар познат

или участник в мимолетен спомен,

избелял портрет, закътан в някой ъгъл на сърцето.

Van4ita (Ваня Павлова)

2010-07-06T11:31:05+03:00

Това е просто един спомен, декларация, че животът е продължил дори и без това, някога толкова скъпо "Ти"
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2010-07-06T10:36:35+03:00

Тогава не обръщай сърцето си на галерия! Хубав стих.