Van4ita (Ваня Павлова)
18 4
6.07.2010 г., 8:45 ч.

Ти беше... а сега... 

  Поезия » Любовна
606 0 2

Разтапях се в прегръдките ти всеки път,

 в ръцете ти умирах и се раждах по-щастлива.

Погледът ти караше ме да треперя като лист.

Дъхът ти беше въздухът единствено, с който можех да живея.

Ти беше лек за всички мои болки,

единствена необходимост,

причината да се усмихна сутринта.

Ти беше този сън омаен -

моята сладка отрова...

А сега си просто стар познат

или участник в мимолетен спомен,

избелял портрет, закътан в някой ъгъл на сърцето.

© Ваня Павлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това е просто един спомен, декларация, че животът е продължил дори и без това, някога толкова скъпо "Ти"
  • Тогава не обръщай сърцето си на галерия! Хубав стих.
Предложения
: ??:??