20 feb 2021, 17:35

Ти бил ли си?

  Poesía » Otra
382 2 0

 

Ти бил ли си на залез в Океана...

 

Ти бил ли си на залез в Океана,

и бил си сам във този миг щастлив –

покръстен си в религията странна

на Залезът в божественият взрив!...

 

И толкова омайващо вълшебство

в небето с разпиляни цветове́,

и толкова извайващи божествено

легенди там стихийни ветрове́!...

 

Или пък случиш нощ със пълнолуние

обзема те внезапно „лудостта“ –

и трепват даже скъсаните струни

в душата ти от тази красота!...

 

Обсебващата „лудост“ на мъжете,

в която дързостта е просто код:

– за да живеят  тук със ветровете

и с бурите венчани доживот!...

 

Една звезда небето озарила

ги води по космическа следа

и те са тук щастливи, а под ки́ла*

желаят само винаги вода!...

 

... Ти гледал ли си дълго, как угасва

небето в тези южни ширини́

то значи изживял  си най-прекрасните

си – от живота дадени ти дни!...

 

 

20.02.2021.                                                 

*кил – надлъжната греда от долу на кораба.

Моряците си пожелават „винаги вода

под ки́ла“.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...