Ти си страст, ти си любов
Obra no adecuada para menores de 18 años
Ти бавно катериш тялото ми,
сякаш е Еверест.
Полазиха ме хиляди тръпки,
от пръстите ти драпащи по гърба ми.
Всяка пора на кожата настръхна!
Опъваш ме като струна
и чакаш да чуеш онзи звук,
който на устните ми замира.
Езикът ти – нежно перо,
гали всяка част от мен
и ме разгръща като лист,
рисува любовта си сякаш съм платно.
Устните ти пулсират
върху извивките на тялото ми.
Без страх превземат лицето, гърдите,
стигат чак до дъното на сърцето.
Вътрешностите ми се свиват...
от желание и безсилие.
Усещам зъбите ти впити нежно,
в пулсиращата ми шия.
Оставят белези които да разказват,
че съм твоя.
Гърдите ти се търкат в моите –
притискат ме, искат да ме погълнат,
а въздухът в тях замира.
Дъхът ти пали всеки сантиметър от плътта ми,
караш я да е влажна.
Ти си онази необладана страст,
която препуска по мен –
като див жребец,
която събужда всички женски сетива
и ме кара да мисля и искам
само теб.
Изпиваш ме на малки глътки,
сякаш съм река, а ти – жаден пътник.
Познаваш перфектно най-късите пътища...
но избираш дългите.
Искаш да пулсирам, да се извивам,
да изтръпвам под целувките ти,
от връхчето на краката до края –
там някъде в косите ми.
Пръстите ти ме разтварят
като пъпка на цвете
и търсят тичинките ѝ, за да ги погалят.
Избухвам като лава на вулкан,
караш ме да се чувствам виновна за глобалното затопляне.
Никога не съм мислила,
че един пожар може да е толкова влажен...
никога не съм мислила,
че ще имам толкова желание да изгоря.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Димова Todos los derechos reservados
) Само разсъждавам, де! (
