Ти бавно катериш тялото ми,
сякаш е Еверест.
Полазиха ме хиляди тръпки,
от пръстите ти драпащи по гърба ми.
Всяка пора на кожата настръхна!
Опъваш ме като струна
и чакаш да чуеш онзи звук,
който на устните ми замира.
Езикът ти – нежно перо,
гали всяка част от мен
и ме разгръща като лист,
рисува любовта си сякаш съм платно. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up