17 oct 2018, 11:43

Ти да видиш

  Poesía » Otra
968 9 11

Изпрати ми малко мъгла,

да не виждам на грозното, грозното,

след очите си да вървя

докато са още сериозни.

Изпрати ми любящо гнездо,

в което да бъда дете и майка...

Режат ли дългия клон,

криле ми дай, поне малки.

Изпрати ми лятна пчела,

поляна с цветя, мед и кошер.

От слънчогледа разбрах -

гледа към теб, нарочно!

Ти запалваш предзимно

брезите, като помилвани свещи,

после им пращаш вятър,

е, и това е нещо...

Изпрати ми капчица дъжд,

да повярвам, че плачеш за хората

дето дълги молитви редят,

докато ги гледаш отгоре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вашата оценка ми дава смисъла и желанието да пиша!Бъдете благословени!
  • Голяма си, Райне! Голяма!
  • Прекрасен стих! Дано изпрати..
  • Хубава молитва! Желая Ви искрено желанията да бъдат изпълнени!
  • Благодаря ви, чувствителни хора! Идеята ми е, че сме много суетни в молитвите и забравяме да благодарим, очите не виждат дребните чудеса, а е толкова лесно да населим гнездото с меда от погледа на слънчогледа. Дано не е прозвучало богохулствено, защото вярата за мен е свята. Спокойна вечер ви желая!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...