RainaVakova - Obras

Онзи вятър 🇧🇬

Той ли дърпа конците на Бога,
онзи вятър от нещо към нещо,
дебне благия поглед, а строгия
се старае почти да не среща?
Той ли носи оскъдна премяна ...

RainaVakova

Poesía

2025-07-29T15:48:56+03:00 295 6 12

Без план 🇧🇬

Отдавна, може би тогава,
когато още се озъртах,
видях, че в светлото остава,
прашинката да търси въздух...
Безкрайно лека на ревера, ...

RainaVakova

Poesía

2025-06-26T11:49:08+03:00 542 9 12

Димът 🇧🇬

Той ще открадне сухото на очите ми
с рязко лютене,
ще се извие като въпросителна,
решила всички проблеми...
После ще пробва дълбокото вдишване, ...

RainaVakova

Poesía

2025-05-27T10:56:10+03:00 335 2 6

Времето навреме 🇧🇬

От изгрева денят е подреден
по графика на някакви задачи.
Избързва, който не е уморен,
а мързелът след случая се влачи.
Желание ли стъпва на педал? ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2025-05-08T12:41:40+03:00 520 4 8

Когато слънцето е бавно... 🇧🇬

Когато слънцето е бавно,
а птиците не гонят сянката от хоризонта,
откосът светъл пълни
медени петунии...
Към бентове се втурват ...

RainaVakova

Poesía

2025-03-20T09:38:21+02:00 441 4 8

И не е съд 🇧🇬

И не е съд божественото право
след погледа надясно и наляво,
когато за едно се колебаеш,
а другото уверено желаеш...
или препънеш вярната си крачка ...

RainaVakova

Poesía

2025-01-09T20:26:44+02:00 456 2 1

Полека, полека... 🇧🇬

Полека, полека олеква небето вечерно.
Звездите - печати от восък, го крепят.
Болезнено мъдра, безмилостно щедра-
луната е бледият дом на крилете...
И живо, и млечно за тях се завръща покоят. ...

RainaVakova

Poesía

2024-10-29T16:31:57+02:00 569 3 4

Всяка седма 🇧🇬

Който и да разбърка душата на вятъра,
есента я подрежда.
Дори гатанките си имат собствено място
под мъгливия шлейф.
Близки по кръв и по родство с иконите, ...

RainaVakova

Poesía

2024-09-04T07:59:41+03:00 653 4

Расте 🇧🇬

Където и да ходят, все се връщат
на пълното си място небесата.
И облаците слагат вратовръзки...
Расте навътре тихичко душата.
По гръбчето на циганското време ...

RainaVakova

Poesía

2024-08-24T11:15:28+03:00 776 5 14

Прелюдия за още 🇧🇬

Рано ми е
да те обичам огнена
и вятърно категорична,
в рехава шума заровила
луди котета до ушите, ...

RainaVakova

Poesía

2024-08-22T21:52:49+03:00 631 2 6

Две първи от едно 🇧🇬

Не зная на какво съм заприличала
след изгревите топло многозначни,
в които бързането е извикало
тълкуване по неразумни начини.
И плановете, все неадаптивни ...

RainaVakova

Poesía

2024-08-16T18:55:45+03:00 605 2 3

Новото минало 🇧🇬

И мравките усещат, че е лято,
полазили по слънчевата пита,
но помнят как търкаляха зърната
и мелеше ги буен дъжд с копита.
А в светлата игра е много жарко. ...

RainaVakova

Poesía

2024-08-14T16:35:04+03:00 792 9 14

Денонощно 🇧🇬

Той е моето време, в което не остарявам.
Топла ръка, караща ме да се повтарям в буквичка.
Закачливата и сериозна мисъл -
шепнещо разговаряща.
Храмът, в който вярата с мен е щастливо глупава. ...

RainaVakova

Poesía

2024-08-13T20:52:40+03:00 583 2 3

Симпатия 🇧🇬

По устните на грапавия вятър
полепнали са светли песъчинки...
И мирното море е непонятно.
Вълните може би не ги е имало.
Подмамени от памет обещаваща, ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2024-08-09T19:18:27+03:00 787 3 11

Висока резолюция 🇧🇬

Потъмняха къпините
като кръгли очета на дяволи,
изпревариха гроздето и отбиха
безкрая от пътя,
а след първия облак, ...

RainaVakova

Poesía

2024-08-06T16:57:26+03:00 609 6 13

Задушница 🇧🇬

Дори да си подреждаме албумите
с наведена към времето глава,
отишлият си... няма да се върне,
но жив е всеки, който е живял.
Свещица, извисила до безкрая ...

RainaVakova

Poesía

2024-06-21T10:31:10+03:00 1K 4 6

Знае, че... 🇧🇬

Бягат очите по крехка вода,
вече стаила се в облак.
Беше валяло и пак заваля
бистро и лятно, и много.
Важен и топъл новият ден ...

RainaVakova

Poesía

2024-06-19T11:01:27+03:00 668 4 8

Отвиквам 🇧🇬

Забравям отвратителния навик
причините да търся според всичко
и пряко сили да си обяснявам
как чудото на грешката прилича.
Отвиквам от крилати постулати, ...

RainaVakova

Poesía » De humor

2024-06-18T13:12:46+03:00 709 4 6

Още от земята 🇧🇬

Дните, мамо, са като сухарчета,
меки от ината на сълзите ми.
В съненото нося ти попарката.
Вие ти се свят, че те надигам.
Включваме да свети телевизора. ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2024-05-21T21:32:06+03:00 714 10 14

Леко 🇧🇬

Този дъжд не тежи на картината,
а от сънена рамка прелива.
Има плетка на мого години
и не са гласовете му сиви.
Не посяга за четчица времето ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2024-05-19T16:54:48+03:00 1K 6 11

Усмихни ми се... 🇧🇬

Усмихни ми се, Вятърко,
че те слънце довея,
да разлистиш тетрадката
на полето широко...
Спи земята в очакване ...

RainaVakova

Poesía

2024-05-18T14:06:57+03:00 619 7 8

Каква купа сено? 🇧🇬

Това не е мъгла,
а завивка
на непобедими вълнения,
в които,
името си ако извикаш, ...

RainaVakova

Poesía

2024-05-17T14:22:41+03:00 741 3 4

Бряг и бряг 🇧🇬

Сълзичка ли реката ми отнесе
или от капка тръгва дълбината,
когато бряг и бряг се гледат честно,
а сянката на слънцето е сляпа?
Не се завръща в старите недели ...

RainaVakova

Poesía

2024-05-15T21:17:34+03:00 748 9 16

Перце 🇧🇬

Да имаш вода
и да не си измиеш очите,
е престъпление.
Какво като си утолил жаждата,
щом виждането ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2024-05-14T16:27:13+03:00 766 10 18

Смисълът 🇧🇬

Не мога да си тръгна преди да съм видяла
очите на конете, които спят без сън,
вкуса на своя страх и кърпата му бяла
и сребърните мрежи на паяка отвън.
Не мога да си тръгна преди да съм разбрала, ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2021-01-17T10:28:44+02:00 1.6K 18 9

Любовта е синя 🇧🇬

Момчето,
което говори с очите ми,
познава сенките им тревожни,
дали ги затварям,
за да заспивам, ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2021-01-13T17:11:50+02:00 1.6K 10 17

От едната ти ръка до другата 🇧🇬

От едната ти ръка
до другата
е всичката сладост, че дишам.
Моля те, не ме пускай...
дори коса ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2021-01-10T11:28:25+02:00 1K 4 1

Вятър без мъгла 🇧🇬

Този вятър е друг.
Търкаля в равното
изсъхналите клони
на вековни сънища.
На пъновете сяда ...

RainaVakova

Poesía » De amor, Otra

2021-01-07T22:57:35+02:00 954 1 2

... и една 🇧🇬

Усмивките - усмивка и една.
Иконата не може да ги скрие.
Остана от мълчаната вода
и аз й нося глътка да отпие.
Застиналите крехки семена ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2021-01-06T16:44:35+02:00 1K 6 7

По-честна от самото огледало 🇧🇬

Сега признавам. Може би е грозно,
че всичките ми снимки са сериозни.
Застивам като мрамор в куха поза,
прикрила всички истински неврози...
Така е ясно - хуморът е мъртъв. ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2021-01-05T17:17:10+02:00 988 3 4

Не чакам песента да стане златна 🇧🇬

Избягала от цветните води,
не чакам песента да стане златна.
И мостът на въздишките мълчи.
Поемам въздух в твоите обятия.
В най-синята и пълна тишина ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2021-01-03T10:23:22+02:00 1.1K 12 13

Единствено изгубени ще разберем 🇧🇬

Все повече расте желанието ми
да се изгубя в дългите ръкави
на зимните, но празнични в небето,
танцуващи с рождението на щурчето,
облаци. ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-12-31T11:20:49+02:00 995 4 7

От ръката ми буден 🇧🇬

Когато задуха,
не знаех за звездната приказка.
Изгладил бе вятърът пътя,
настръхнал от чакане.
Пристъпила тихо, ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-12-29T18:07:27+02:00 1K 7 17

И сух е снегът, а пък ние сме мокри 🇧🇬

Преваля разсеян нетрайният ден
и стъпвам
в мъгливи пътеки...
Небето е тясно за нов Витлеем,
а късните лодки ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-12-23T09:04:13+02:00 994 7 6

Ретроспекция 🇧🇬

Завърнах се по бреговете
на пианото...
Диезите надигнаха вълните.
Страхът ми се закле, че ще остане,
докато съм способна да обичам. ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-12-18T08:15:44+02:00 961 10 11

Магнитни бури, някъде отляво 🇧🇬

Но гледай - не изгрява слънцето
дори в разгара на следобеда.
Дървото се е обещало за прегръдка на вятъра в един речитатив.
А уморените коне, към залеза
от никого неводени, ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-12-17T11:04:12+02:00 1.3K 4 3

Звуци и желания 🇧🇬

Да те излъжа
е да лъжа себе си,
че сянката на приказната кула
държи изправена глава
и чака плитките ми да пораснат, ...

RainaVakova

Poesía

2020-12-16T12:24:40+02:00 948 2 5

Въпросително 🇧🇬

Дъгата,
по която тихо стъпвам,
е сякаш светлина новородена.
Не знаех вчера,
че от днес до утре ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-12-15T11:02:53+02:00 1K 8 9

На ръба 🇧🇬

В бялата стая,
празна и гола,
с прозорец за въздуха тесен,
имаха
роля ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-12-10T20:58:42+02:00 1.1K 5 9

Кафява захар 🇧🇬

Всяка сълза си търси
дълго началото.
Преди да залюти и
преди да стане излишна,
обича да се връща ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-12-06T07:37:29+02:00 1.1K 4 4