13 ago 2009, 15:28

Ти дириш мене отново виновен... 

  Poesía » De amor
555 0 5




Ти дириш мене отново виновен,
ти, мой нестихващ язвен спомен
и стърчиш в очите ми до днес зает -
черен и измачкан залезен силует.
И всеки път, щом погледа си свърна,
ти пак долиташ - птица най-безсмъртна
и от моя ден изгонваш всякаква магия.
На един дъх исках аз да те изпия,
да те забравя исках, но уви - ти бдиш
и верен в моя страшен ум лежиш
като петно от вино върху бяла риза,
което никога напълно не излиза...

 

 

 

© Александър Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??