Aug 13, 2009, 3:28 PM

Ти дириш мене отново виновен... 

  Poetry » Love
630 0 5




Ти дириш мене отново виновен,
ти, мой нестихващ язвен спомен
и стърчиш в очите ми до днес зает -
черен и измачкан залезен силует.
И всеки път, щом погледа си свърна,
ти пак долиташ - птица най-безсмъртна
и от моя ден изгонваш всякаква магия.
На един дъх исках аз да те изпия,
да те забравя исках, но уви - ти бдиш
и верен в моя страшен ум лежиш
като петно от вино върху бяла риза,
което никога напълно не излиза...

 

 

 

© Александър Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??